Изследването е проведено в периода август-октомври 2022 г. чрез анкета, разпространявана онлайн, сред представители на три целеви групи – родители на деца до 12-годишна възраст; лица, губили работа или бизнес през последните две години поради кризата, причинена от пандемията; хора, диагностицирани с хронично заболяване. В проучването са взели доброволно участие общо 782 лица на възраст между 18 и 91 г.
Резултатите показват, че рискът от заразяване с КОВИД-19 и негативните ефекти от пандемията се възприемат от изследваните лица като значимо по-сериозни за другите хора, отколкото лично за тях (Фиг. 1).
Изследваните лица смятат, че информацията в медиите, свързана с кризата, породена от КОВИД-19, се отразява повече на психическото и емоционално състояние на останалите, отколкото на самите тях. Това е т.нар. феномен на „ефект в трето лице“, при който хората са склонни да подценяват влиянието на медийното съдържание върху собствените си преживявания (Фиг. 2 и 3).
Относно различията по пол в преживяването на стрес, в изследването мъжете са ситуативно по-устойчиви и по-малко склонни да използват стратегии за справяне със стреса като езотерично и суеверно мислене, в сравнение с жените (Фиг. 4 и 5). Същевременно, различия между мъжете и жените не се наблюдават по отношение на преживения стрес, ситуативната тревожност, свързана с КОВИД-19, категориалното, полярното и положителното мислене и действие като използвани стратегии за справяне със стреса, нито пък по отношение на възприетия ефект от кризата, причинена от пандемията.
Възрастта оказва влияние само върху използваните стратегии за справяне със стреса, но не и върху възприетия стрес, ситуативната тревожност и устойчивост на изследваните лица. Лицата след 56 г. възраст са значимо по-стереотипни и полярни в мисленето си, в сравнение с по-ниските възрастови групи.
Сред трите целеви групи – хронично болни, родители на малки деца и изгубили работа – изгубилите заетост или бизнес поради кризата, причинена от КОВИД-19, проявяват значимо по-ниска ситуативна устойчивост и възприемат преживяванията си като значимо по-стресови. Интересно е, че наличието или отсъствието на хронично заболяване и на деца до 12 г. възраст в домакинството не определят степента на преживян стрес. Родителите на малки деца се възприемат като значимо по-устойчиви в момента на изследването, отколкото онези, при които не присъстват малки деца в домакинството (Фиг. 6 и 7).
Изследваните лица, в чиито домакинства присъстват малки деца (до 12 г. възраст), използват значимо повече статегии за справяне със стреса като езотерично и суеверно мислене, категориално и полярно мислене, позитивно мислене и действие, в сравнение с респондентите без малки деца. Хронично болните също са по-склонни да мислят в категории и в „черно-бяло“ като стратегия за справяне със стресови преживявания, в сравнение с хората без хронични заболявания. Същевременно, загубата на работа през този период не е свързана със значими промени в изследваните копинг стратегии.
От гледна точка на финансовия статус, значими различия в нивата на възприет стрес се откриват само между лицата без собствен доход и тези със среден месечен доход по-висок от 3000 лв, като очаквано лицата без собствен доход преживяват по-високи нива на стрес в сравнение с тези с висок личен доход (Фиг. 8). Между всички останали групи според дохода им различия във възприетия стрес не се наблюдават. Значими различия в ситуативната тревожност в зависимост от дохода също не се отчитат.
Сред най-важните резултати от изследването е изводът, че с нарастване на усещането за социална подкрепа намалява преживяването на стрес и се повишава ситуативната устойчивост. Социалната покрепа от страна на семейството и най-близките роднини се доказва като по-важна от тази на приятелския кръг. Освен това, въпреки че социалната подкрепа няма пряка връзка със ситуативната тревожност, тя до известна степен благоприятства позитивното мислене и действие в ситуацията на криза, породена от КОВИД-19.
Анкетата е проведена в рамките на проект № KП-06-КД2/5 „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията”, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд „Научни изследвания”, МОН.